Гората и като производни от нея - дървообработващата, мебелната и в последните десетилетия целулозно-хартиената промишленост, имат съществена роля в социалното и икономическо развитие на страната. Дървообработването и производството на мебели са едни от водещите отрасли в българската лека промишленост. За това допринасят както богатите суровинни ресурси, така и дългогодишните традиции в бранша. Особено силно и ефективно развитие получи отрасълът в периода 1960-1985 г. Добиваните у нас и от Коми над 2.8 млн. куб.м иглолистни трупи, над 800 хил. куб. м широколистни и повече от 1 млн. куб. м дребна и средна дървесина се преработваха в 48 дървообработващи, 28 мебелни, 8 за дограма и 15 целулозно-хартиени предприятия. По-голямата част бяха съоръжени със съвременна техника и технологии. Критерии за ефективност в отрасъла се считаше комплексното и по предназначение използване на дървесната суровина. Значителна част от заводите отговаряха успешно на тези изисквания. Един от многото примери е бившият комбинат "Гочо Иванов", сега "Булес" в Бургас. Там бяха прерабтвани годишно 250-280 хил. куб. м едра и дребна дървесина, а излизаше единствено готова продукция - фасонирани материали, паркет, фурнир, плочи от дървесни частици и разнообразна гама мебели. Всички отпадъци, съпътстващи механичната преработка на дървесината, бяха използвани в производството на дървесни плочи. На този принцип работеха също заводите във Велинград, Троян, Силистра, В. Търно¬во, Сахране и други. Преобладаващата част от мебелните заводи и тези за дограма бяха с нов или обновен сграден фонд, съоръжени с модерна техника и съвременни технологии, позволяващи специализиране и профилиране на крайните изделия.

       В периода след 1990 г. при прехода от централизи¬рана към пазарна икономи¬ка, извършен по възможно най-уродлив начин, се получи тотален срив на голяма част от мощностите в отра¬съла. Ликвидирани или съсипани бяха основната част от заводите. Ще посоча само един пример, но той е характерен за десетки други.

       Дървообработващият завод във Велинград беше приватизиран от приватизационен фонд със съмнителна репутация, който за кратко време ликвидира всички основни производства - дъскорезно 80 хил. куб. м иглолистни трупи, ПДЧ 50 хил. куб. м, една трета от които се ламинираха в отделен цех. Всички останали производства, цялото оборудване -стотици тонове, включително доставените от внос нови машини за реконструкцията на цеха за плочи на стойност около 10 млн.преводни рубли, бяха продадени като скраб.Теренът на завода - около 200 дка и многобройните производствени складови и административни сгради, бяха разпродадени на части на десетки фирми. Много и различни са причините за това. Но безспорен факт е, че за кратко време предприятията бяха доведени до фалит, ликвидирани или разпродадени на безценица главно на приватизационни фондове и РМД-та при будещи съмнения обстоятелства. На пръсти се броят онези от тях, които бяха приватизирани нормално, главно от чуждестранни инвеститори. Тези заводи сега работят изключи¬телно успешно и представляват гръбнака на зараждащата се наново горска промишленост. Такива са предприятията в Бургас, Троян, Сахране, Стара Загора и други.

       Преходът в отрасъла е резултат на некомпетентно, в отделни случаи престъпно отношение, погрешна политика и пълна незаинтересованост на съответните органи и на държавата като собственик на това национално богатство. Едва ли историята някога ще прости такова глобално съсипване на реален национален ресурс. Парадокс на прехода е, че на мястото на ликвидираните, разполагащи с всичко необходимо предприятия, започнаха да никнат като гъби със същия предмет на дейност дребни единици, разположени в навеси, в различни складови помещения, гаражи и др. Същите започнаха от нулата, при абсо¬лютно примитивни условия. През 2002-2003 г. в отрасъла са регистрирани около 7500 предимно малки фирми, голямата част от кои¬то не работят пълноценно. През 2005-2006 г. броят им е редуциран на 3445, от които 1933 в сектор дървообработване и 1512 в сектор мебели. Около 75 % от тях са с персонал от 1 до 9 работника. Средните предприятия с над 50 души персонал са едва 3.5 % и големите с над 250 заети - само 0.4%.

       В последните години отрасълът бележи тенденция на съживяване и постепенно излизане от кризата. Засега заема водещо място в темповете на индустриалното развитие на страната. Докато общият индекс на икономическия растеж през 2005 г. в сравнение с 2000 г. е 56 точки, ръстът на горската промишленост е 230 точки, т.е. четири пъти по-голям. През 2005 г. отрасълът е произвел продукция на обща стойност 1075 млн. лв., което представлява около 2.5 % от националния вътрешен продукт и 4.5 % от продукцията на индустрията в България. Това е сериозно постижение.

       Докато външнотърговският баланс общо за страната е отрицателен, в горската промишленост за последните пет години той е положителен. Преработката на дървен строи¬телен материал през 2005 г. нараства с 212 % в сравнение с 2000 г., на мебели - с 264 %, и на дървесна маса, хартия, велпапе и картони - с 229 %. Предпоставка за динамичното развитие на горската промишленост е реалната възможност на гората да осигури необходимите ресурси. През 2005 и 2006 г. е преработена (добита и внесена) по около 5.8-6 млн. куб. м дървесина годишно. Желаните потребности на производствените мощности се оценяват на 7.3-7.5 млн. куб. м. Отделни структуроопределящи предприятия вече работят на пълни мощности, разширяват сортимента на производство и дават нов облик на отрасъла. Нетният доход от продажби на "Кроношпан" - Бургас, вече надхвърля 140-150 млн. лв. Устойчиви тенденции на развитие имат "Лесопласт" - Троян, "Габровица" - Горно Сахране, "Тича" - Долен Чифлик, "Средна гора" - Стара Загора, "Булдекар" - София, "Тединвест" - Пловдив и други.

       В значителна степен се възстановява производството на определящи за отрасъла изделия като различните видове дървесни плочи, шпертплат, фурнир, мебели за обзавеждане на дома, хотели и др. Само "Лесопласт" - Троян, произвежда по над 40 хил. куб. м годишно шпертплат и фазерни плочи. Заетият в завода персонал надхвърля 850 души. Предприятията, произвеждащи дървесни плочи, вече надвишават обема, произвеждан преди 1990 г., който сумарно е около 400 хил. куб. м. Съществен дял за това имат заводите в Бур¬гас и Сахране.

       Ръст бележи и износът на продукция. При това приходите от износ на мебели са значително по-големи от тези от дървообработването, което е пример за добавената стойност на изделията с по-висока степен на изработка. Дървесина и изделия от нея се изнасят предимно в Гърция, Турция, Македония, а мебели (подредени по стойност на износ) - в САЩ, Великобритания, Италия, Германия и др. Общият обем на износа годишно е 140-150 млн. евро. Успоредно с износа се извършва и внос на дървен материал и изделия от дървесина. Само за 2005 г. той се равнява на над 95 млн. евро.

Наред с тези положителни тенденции голя¬мата част от фирмите в отрасъла са дребни, примитивно оборудвани, с елементарна инфраструктура. Преобладава ръчният труд, дървесината се използва неефективно. Това води до силно занижени производителност и качество на изделията. Докато у нас средната годишна изработка на работник е 30-40 хил. лв., в Германия тя е около 150 хил. евро (294 хил. лв.). От официалните статистически източници е видно, че в съвкупност потенциалът на отрасъла се използва не повече от 40-45 процента.

       От изнесеното става ясно, че в последните години развитието на отрасъла е съпроводено от положителни тенденции. Те биха били значително по-добри при създаване на по-бла¬гоприятен климат от страна на съответните институции. Сега на практика проблемите на отрасъла са извън полезрението им. Интересите на отрасъла, а и на държавата налагат функциите на Министерството на икономиката по отношение на горската промишленост да преминат към специализирания орган за горите - Държавната агенцията по горите. Тази промишленост е неразделна част, технологически свързана с гората и продължение на един цялостен технологичен процес, осигуряващ най-ефективно и пестеливо използване на дървесния ресурс. Опитът в това отношение е неоспорим.