През втората половина .на миналия век една от основните задачи на горския отрасъл бе да задоволява нуждите на страната от дървесина. Политиката на държавата в това отношение преминава няколко етапа на развитие:

       -   Усвояване  на реалните горски ресурси за задоволяване на нуждите на развиващата се икономика на страната;

       -   Икономичното  ползване и комплексно преработване на вече очерталата се дефицитна суровина за все по-нарастващи-

те потребности от нея;

       - Задграничен дърводобив и засилен внос на дървесина, основен фактор за нормализиране на ползването на горите на България.

       Статистическите данни показват, че най-висок е добивът от горите в края на 50-те години и началото на 60-те години, когато същият значително превишава предвиденото ползване. В началото на седемдесетте години започва тенденция на непрекъснато намаляване до началото на 80-те години то е нормализирано и за иглолистните гори. Така например, ако през 1960 г. ползването на дървесина от нашите гори е 128.3 % спрямо предвиденото, в 1971 г. същото намал¬ява на 97.8 %, през 1990 г. е 71.3 %, а през 2006 г. - 82.0 %.

Организацията на дърводобива и реализацията на дървесина през разглеждания период преминава през различни етапи:

       - По стопански начин и чрез горските кооперации;

       - Горските стопанства поемат изцяло дърводобивната дейност, с което се монополизира дейността в горите от страна на държавата;

       -  Дърводобивът се отделя от горските стопанства и структурно  преминава към  Министерството на тежката промишленост - Управление "Дърводобив и транспорт". Горските стопанства маркират лесосечния фонд в рамките на дадения им план и го предават срещу тарифни такси  на корен.  Този  период, макар и съпроводен с много спорове, парични санкции и пр., на този етап изигра положителна роля - значително се подобри качеството на извежданите сечи. Завишиха се контролът и взискателността при сечта и извоза на дървесината и при опазване на подраста в насажденията. През този период пред Управлението на горите се откри възможността да се обърне непосредствено към проблемите на горското и ловното стопанство, както и да разработи основните насоки и стратегията за тяхното развитие

       - След 1960 г. стопанският начин на ползване от горите, като основна форма на организация, доведе отново до обединяване на стопанисването и дърводобива. Причините за това бяха няколко. На първо място провеждането на отгледните сечи в младите насаждения, реконструкцията на нископродуктивните насаждения и усвояването на сухата и паднала маса бяха отказвани от горско-промишленото стопанство   като неефективна стопанска дейност, поета от горските стопанства. По този начин една и съща дейност трябваше да се извършва паралелно на една територия от два дърводобивни субекта. Нарасналият брой на завършилите висше лесовъдско образование специалисти създаде възможността да се освободи дърводобивът от неспециалисти, заемащи ръководни длъжности в горите.

       Обединението на двете дейности беше предшествано от всеобщо и широко обсъждане. Ръководството на горското стопанство бе поверено на доказали се специалисти, мислещи за просперитета на българската гора. Системата заработи незабавно и убедително. Лесовъдите се отнасяха отговорно към оказаното им доверие и бе разбит митът, че "брадвата и марката" е опасно да бъдат в едни ръце. Същевременно бе изградена стройна и действаща контролна служба, имаща за задача да съблюдава спазването на нормативните и законовите задължения и по-специално дисциплината на ползването от горите и стриктното изпълнение на предвижданията по лесоустройствените проекти.

       Това беше период на активна и разнообразна дейност в горите. Дърводобивът бързо и мащабно бе механизиран чрез внедряване на преносими въжени линии, трактори за извоз на дървесина, както и направа на горски пътища с твърдо покри¬тие и усвояване на затворени горски масиви. При съответни технологии и схеми внимателно се реализира и предвиденото ползване от горите със специално предназначение с цел запазване и увеличаване на техните

специални функции. Накратко казано, това бе период на отго¬ворно отношение към проблемите на горите.

       След 1997 г. горският сектор претърпя редица промени в структурата на управление, облечени в законови и други нормативни актове, които постепенно го доведоха да силна дес-табилизация и упадък. Трудно е да се опишат примитивизмът в дърводобива и процесите, които протичаха в горското стопанство, уж все за "по-доброто" преориентиране  на  плановата към пазарната икономика в горите.

       Целенасочено и по други причини лесовъдската колегия бе поставена в положение да не може да влияе положително за спиране на процесите на вихрещия се негативизъм в горския сектор. През този период ползването на дървесина от горите поради невъзможност да се създаде необходимата организация е под предвижданията на лесоустройствените проекти, въпреки че се прилагат различни начини на ползване, определени в закона. Така през 2006 г. разчетеното ползване по лесоустройствени проекти е изпълнено 82 %. По начина на ползване добитата дървесина се разпределя така: общо на корен - 50 %; самостоятелен дърводобив от ДДС - 3 %, и чрез възлагане на дърводобив до временен склад - 47 %.

       Преобладаващата част от фирмите, които считат себе си за дърводобивни, не разполагат с необходимата техническа възможност и дърводобивът при тях е сведен до техническо ниво от периода преди 50-те години на миналия век, дори и по-ниско, защото работни чифтове волове и коне липсват. През 1996 г. ведомството по горите доставя 30 въже¬ни линии "Колер" на стойност 700 000 долара и любопитно би било да научим нещо за тяхната съдба.

       Отделянето на горите в самостоятелно ведомство - ДАГ, е "светлина в тунела". Надяваме се, че отговорните фактори ще съумеят да превключат системата да заработи на необходимите обороти, но това бъдещето ще покаже. Засега нещата се движат малко бавно, а това може да се окаже и фатално. Да се надяваме, че и горските стопанства ще съумеят да задвижат работата в горите с новите задачи и отговорности. Поне една трета от тях ще се нуждаят от активна помощ от страна на ДАГ и ако не получат такава, ще се окажат извън борда. Дано не съм прав.