От началото до средата на XX век България е заливана от порои, които причиняват катастрофални наводнения. Освен обилните валежи причина за периодичните потопи е била липсата на гора по склоновете на планините и на прегради из урви и дерета. В страната е имало над 2000 поройни реки!

       Сведенията за тези порои са потресаващи.

       12 април 1900 г. в Пловдивско стават незапомнени наводнения. Махалите Мараша, Столипиново, Русин и Хасан махала са залети. Цялата Тракийска долина е застрашена. Стотици къщи са разрушени. Цели семейства са спасявани с лодки от войници и полиция. Марица влачи мъртви тела, волове с кола, овце, прозорци, плетища, дървета с клони и корени. Над десет са човешките жертви.

       На 26 април в Казанлъшко за засипани с поройни наноси близо 6000 дка ниви, лозя и гюлища.

На 4 август в Анхиал-ско са отнесени 8000 снопа, унищожени са хиляди декари лозя.

       На 16 август в Калофер е съборена къща, дадени са 2 човешки жертви.

       За десетилетието 1900-1910 г. само в 4 общини на Кюстендилска околия са напълно унищожени и затлачени 34 408 дка обработваема земя и ливади. В 6 общини на Казан¬лъшка околия са унищожени 12 510 декара.

       В нощта срещу 15 април 1911 г. Пловдив, Борисовград (Първомай), с. Караджалово (Хасково) са залети от огромни количества вода. Удавени са хиляди домашни животни, разрушени са къщи и стопански постройки. Летопис от с. Караджалово разказва: „Едно семейство прекарало ужасно нощта. Когато водата нахлула в къщата и заляла спящите, последните разбили една стена и избягали на двора. Там водата обаче бързо придошла и те били принудени да се покачат на едно крушово дърво. Майката, качвайки се на дървото, изтървала 6-годишното си дете. Тя се хвърлила след него, но не могла да го спаси. Водата го отнесла, а самата тя едва била спасена. Населението е изнесено на палатки в околността. Нощта е била ужасна и в с. Скобелево. Край гарата са завлечени здания и хамбари. По това протежение железен път вече не съществува. Съборени са всички мостове по линията. "

       А ето какво записва редакторът на сп. „Горски преглед" Георги Петров в кн. 9 от 1924 г.: „По величина и опустошавания, наводнението от края на август 1924 г. е нещо незапомнено до сега. Да се замъкват цели села, заедно с къщите и покъщината, да се отвлекат няколко километра ж.п. линии, да се съборят и отнесат десетки мостове, да се изровят стотина километра пътища и шосета, да се издавят десетки хора и хиляди добитъци и домашни живот¬ни - това е много голямо природно бедствие. Населението на Търновски и Русенски окръзи покрай реките Росица, Негованка, Янтра, Златаришка и Асеновска ще помни 1924 г., ще я помни и българската държава и целият български народ ".

През 1939 г. р. Росица приижда отново със страшна сила и отнема живота на 47 души, удавя 320 глави добитък, унищожава 400 къщи и 253 стопански сгради, 2 км шосе и 2 моста, наводнява 250 къщи и залива с наноси 10 000 дка обработваеми земи.

       През лятото на 1954 г. р. Благоевградска Бистрица приижда и затрупва улиците на града с камъни, дънери, кал и пясък. Разрушени са 52 жилищни сгради и 49 стопански постройки. Издавен е много добитък, дадени са и човешки жертви.

       Това е може би едно от последните катастрофални наводнения в България.  Защото

работата по овладяването на хилядите порои вече е обхванала цялата страна. Първостепенната задача през лесовъдската колегия е борбата с водната и ветровата ерозия. Опитът, натрупан от 1905 г., когато се създава първото Бюро за укрепяване на пороищата и залесяване до началото на 50-те години, се оказва безценен. Има ги и изградените кадри, на които държавата предоставя възможността да преобразят голите и ерозирали планини, водосбори, дерета и склонове.         Изготвя се Национална дългосрочна програма за борба с ерозията. Започва „златният век" на борбата с ерозията в България, който в основни линии приключва само за 35-40 години. България се превръща в зелено море от млади гори.

Изградени са над 600 000 куб. м технико-укрепителни съоръжения - баражи, прагове, клейонажи, габиони, фашинажи. Залесяванията с изключително противоерозионна цел възлизат на 7 778 000 декара! Използва се френският метод за борба с ерозията - едновременно овладяване на целия водосборен басейн. Възстановяването на растителността започва от началото на водосбора в посока надолу, а строителството на технико-укрепи-телните съоръжения отдолу нагоре. Съоръженията се изграждат в система, докато спре притокът на наносните материали от водосбора. Корегирани са теченията на много реки, изцяло са укрепени и водосборите на язовирите, за да ги пазят от затлачване.

       Чудото - превръщането на опустошената ни Родина в китна земя, е исторически факт с реални и конкретни измерения. Укротяването на пороите е едно от най-значимите постижения на България през XX век. Какво друго, ако не събитие на века може да се нарече това?

       През 2000 г. горските пожари достигат цифрата 1710 - най-голямата за всички вре¬мена, като обхващат рекордните 574 062 дка площи! Следващата година горят 201 532 декара. Голяма част от изгорелите гори са с

противоерозионно значение. Същевременно в селскостопанския фонд все повече земи, ливади и пасища запустяват и се превръщат в потенциална опасност за пожари и наводнения. Защото именно върху оголените склонове дъждът се превръща в порой.

       България осъмва,  удавена от наводненията. Прелели са реки, наводнени са къщи, има отнесени мостове и стотици удавени животни. Скъсана дига довежда до промяна на маршрута на бързия влак Варна-София. Водната стихия сваля кола от автомагистрала „Хемус". В с. Черни Вит са отнесени два транспортни и 5 пешеходни моста.

На 4 юли е обявено бедствено положе¬ние във всичките 5 общини в Шуменско. В Попово през нощта са пуснати сирени, за да предупредят гражданите да се изнесат от жилищата си. Без ток са 13 села в Търговищко, има 60 разрушени къщи, 25 отнесени моста, стотици удавени животни. Всички влакове до Варна са спрени. Критично е положението в Димитровградско и Симеоновград. Разрушен е 100-метровият участък от ж.п. линията Симеоновград-Нова Загора. Наводнени са 350 къщи и жилищни кооперации в Гълъбовска и Радневска община.

       На 5 юли под вода са селища от русенска област по поречието на р. Янтра.

       На 8 юли следобеден порой потапя Велинград.

       На 4 август отново идва потопът. На 5 август половин България е вече под вода. Повече от 1000 къщи са наводнени в Костенец. На водната стихия са подложени Ботевград и Монтана. Приливна вълна залива Велинградския квартал Чепино. Във воден ад са Перник, Пловдив, Видин, Враца. В бедствие са населени места от Софийско - Дол-

ни Богров, Горна Малина, гр. Елин Пелин, Нови Искър, Долна баня, Връбница, Своге. Стихията вилнее в Благоевградско, Пазарджишко. В Смолянско човешките жертви са 2, в Кърджалийско - 1.

       До 10 август водната стихия засяга общо 131 общини в 25 области в страната с население 3.2 млн. души. Отнет е живо¬тът на 17 български граждани.

       До края на 2005 г. пороите и наводненията продължават. Има още човешки жертви... Трагедията я вписахме в графата природни бедствия. Средствата за масова информация показваха ужасяващи кадри от потопи, но нито една камера не насочи обектива си в оголените водосбори на реките над населените места.

       През 2007 г. порои отново заляха страната. Трагедията в гр. Цар Калоян, където загинаха хора, недвусмислено показа, че там, където водосборите на реките не се залесяват и там, където борбата с ерозията е забравена, последствията са фатални.

       Защо България страда от порои и в най-новата си история? Защо, след като в лицето на лесовъдската колегия има изграден потенциал с над 100-годишен опит в борбата с ерозията и овладяването на пороите? Колко още граждани трябва да загинат, колко жилища и домашни животни трябва да бъдат разрушени и погубени, за да се обърне държавата и правителството с лице към действията, изпреварващи подобни трагични събития.

       След по-малко от 10-ина години днешна България ще заприлича на онази от началото на миналия век. И не промените в климата ще са причината, а липсата на залесяване на потенциално опасните терени както в горския, така и в селскостопанския фонд и изграждането на необходимите биотехнически съоръжения.

       

       Темата за пожарите в горите през отминалото лято на 2007 г. бе на челните места в новинарските емисии и не сле¬зе от първите страници на вестниците. Същата тема бе на гребена на емисиите и през лятото на 1999 г., и през 2000 г., и през 2003 г....

       Трагедията за българските гори започва през 1993 г., когато в зората на демократичните промени, при горещо лято и стотици умишлени палежи, са регистрирани 1196 пожара, като изгарят 172 640 дка горски фонд! Цифри недостигани повече от 60-70 години.

       През 1999 г. - първата след проведената реформа в горите, горят 82 908 дка, при 320 пожара. През 2000 г. цифрите са съответно кошмарните 1710 броя и 574 062 дка. През 2001 г. - 825 и 210 529.

       Горят гори, създавани столетие с труда на стотици хиляди българи. Гори, с които страната ни се нареди на едно от челните места в света по залесявания. Гори, които днес заемат 3.7 млн. дка и имат запас 530 млн. куб. м - запас, увеличен почти 2.5 пъти в сравнение с 1940 година.

       Само в Кърджалийския регион за 40-50 години са залесени близо 2 млн. дка нови гори.

       А за 20 години - от 1987 до 2007 г. са изгорели 1 963 715 дка, от които 1 534 486 дка са през последните 10 - от 1998 г. до края на 2007 година.

       Темата за пожарите вече е атрактивна, свързана с ужасяващи съби¬тия - гората гори със страхотна сила, пожар-

никари преодоляват неимоверни трудности, за да спасят от огнения ад села и хора, в небето кръжат самолети и вертолети, изли¬вайки тонове вода. Идва помощ от чужбина. Но стихията поглъща поля и планини, цели села, изгарят хора, домашни животни. Край Разлог се разби вертолет заедно с четирима достойни българи...

       До лятото на 1999 г. горските пожари се гасяха от горските стопанства. В тях имаше от 200 до 400 работници и служители, трактори, камиони, булдозери, кранове.

       Горските  стопанства пазеха гората на България. При сигнал за пожар веднага към мястото на запалването тръгваха хора и техника. Булдозери преграждаха пътя на огъня, секачи правеха просеки, трактори извличаха дървета. Десетки служители в зелени унифор¬ми участваха в овладяването. При по-тежка ситуация идваха войници, пожарникари, местно население.

       Пожарите и пороите в селскостопанския фонд бяха по-малко, защото земята се обработваше. Но през лятото на 2007 г. край Тополовград, където изгоряха селата Филипово и Присадец и огънят взе човешки жертви, край Свиленград и Харманли пожарите се пренасяха със страшна бързина именно през необработените тревясали полета, ниви и ливади.

След реформата в горските стопанства и обособяването на държавни лесничейства техниката и секачите бяха отделени в частни предприятия. Борбата с пожарите в горите се остави в ръцете на пожарникарите: малобройни звена с остаряла или непригодна за работа в горите техника.

       В същото време запалванията рязко се увеличиха. Забраната за паленето на стърнища не само че не се спазва, а накара земеделците да палят и да се крият, оставяйки огъня да поглъща поля и гори. Водени към лесни печалби фирми започнаха да палят гори, за да секат по-евтино дървесината. Хората от населените места, край които избухваха пожари, се отдръпнаха.

       Отминалата 2007 г. завърши с почти рекордните след 2000 г. 388 пожара и изгоряла площ от 429 967 декара.

Какво трябва да се направи оттук нататък, за да спре кошмарът по българските земи?

       Затвор за подпалвачите! Ефективни санкции срещу земеделците, които палят стърнища и задължаването им да ограждат нивите си с противопожарни ивици. Оборудване на специализирани гасачески звена с високопро-ходима техника. Създаване в най-рисковите райони на денонощни центрове, оборудвани с булдозер и камиони. През 2007 г. булдозери-те на практика преграждаха успешно пътя на огъня, но по 6-7 часа се губеха за превозвате-то им до пожарите, които през това време се разрастваха на десетки километри.

       България трябва да стане страна, в която лесовъдската наука и практика, лесовъдите, залесителите и горските работници ще се радват на уважение и на възможността да спасяват своята родина от порои, наводнения и пожари.