Началото на организираното горско дело у нас в края на XIX век започва само с десетина специалисти, завършили в западноевропейски висши училища, а всички останали нямат специална подготовка. По тази причина извършените залесявания, измервания, устройство и организация на дърводобива са на ниско равнище. За преодоляване на кадровия проблем последователно започ¬ва организирането на обучения на различни нива.

       Професионалното горско образование у нас започва с откриването на първото горско училище на 01.10.1896 г. в м. Чамкория (сега Боровец) с прием от 50 ученици за обучение на горски стражари. Първият управител и препо

давател е чехът Юлиус Милде. Поради тежко финансово състояние училището работи само четири години, след 10 години (през 1911 г.) е възстановено, но седалището му е в Лъджене (сега квартал на Велинград). През 1925 г. Горското училище в Чамкория се възстановява и се премества в нова сграда, като се преименува в Практическо горско училище. От 1926 до 1979 г. в училището са подготвени над 41 хил. нисши горски служители. От 1979 г. училището в Боровец е трансформирано в Център за подготовка на изпълнителски кадри.

       Със започването на активни, широкома-щабни мероприятия в горите, изискващи компетентно ръководство, необходимостта от лесовъдски кадри нараства. През 1913 г. е открит лесовъдски курс към Земеделското училище „Образцов чифлик" - Русе, с прием на 15 души за едногодишно лесовъдско обучение.

Началото на подготовката на средни лесо¬въдски кадри започва през 1919 г., когато се открива лесовъдски отдел „Културна и горска техника" при средното техническо училище в София. Обучението на кадри за горите в това училище продължава до 1949 г. с водещи преподаватели като Т. Димитров, Д. Стефанов, 3. Златев и др. Приемник на това училище след закриването на лесовъдската специалност от 1949 г. става Професионалната гимназия по горско стопанство „Христо Ботев" във Велинград, като гордо запазва името на великия български революционер.

       Продължителен и разнороден е пътят от създаването до оформянето на Лесотехническата професионална гимназия в Берковица, от 1908 г. като Окръжно столарско училище до формиране на специалности¬те по горско и ловно стопанство, механизация, мебелно производство и др. Профе¬сионалната гимназия по горско сто¬панство и дървообработване „Стефан Божков" в Батак е с рождена дата септември 1925 г. От обучение на ръчно занаятчийско производство сега там се обучават кадри за горския и дървообработващия отрасъл. Създаденото през 1946 г. в Разлог Държавно промишлено училище, се премества през 1948 г. в Банско, за да израсне сега в Професионална лесотехническа гимназия „Никола Вапцаров". С многогодишна история са професионалните гимназии по

горско стопанство и дървообработване във Вар¬на, Тетевен, Кюстендил, Чепеларе, Кърджали. Сега е възприета прак¬тиката към съществуващи средни училища да се сформират специа¬лизирани паралелки по горско стопанство, озе¬леняване - в Павликени и други.

       През 1921 г. с измененията на Закона за народното просвещение се прави предложение за откриване на Горска академия с тригодишен курс на обучение, но то не се осъществява. През 1923 г. в Агрономическия факултет на Софийския университет се открива катедра „Частно лесовъд-ство" с ръководител проф. Тодор Димитров.

На 28 януари 1925 г. Акаде¬мичният съвет на университета взема решение за откриване на лесовъдски отдел и обучението започва още от летния семестър с 20 студенти, само мъже. По-късно се утвърждава Агрономо-лесовъден факул¬тет с три лесовъдски катедри. Откритият в Пловдив през 1945 г. Държавен университет с агрономо-лесовъден факултет съществува твърде кратко време. През 1948 г. се създава Сел¬скостопанската академия в София. С четири факултета, един от които е Лесовъдният.

       С указ на Президиума на Народното събрание от 12 януари 1953 г. Селскостопанската академия се разделя на три самостоятелни учебни звена и това е началото на Висшия лесотехнически институт. За първи ректор е избран ака¬демик Борис  Стефанов.  През 1972 г. се утвърждава нова номенклатура на специалностите и структурата на висшето образование в България. Във ВЛТИ са утвърдени четири специалности: горско стопанство, озеленяване, механична технология на дървесината, механизация на горското сто¬панство и горската промишленост.

       На 14 септември 1994 г. Академичният съвет на ВЛТИ утвърждава нова учебно-научна структура с шест факулте¬та, един от които е Факултетът по горско стопанство. На 27 юни 1995 г. Народното събрание на Република България взема решение да даде на ВЛТИ статут на уни¬верситет и утвърждава наименованието Лесо¬технически университет. Обучението по спе¬циалността „Горско стопанство" от 1997 г. се извършва в две образователно-квалификацион-ни степени - „бакалавър" и „магистър", като последната е със специализации - стопанисва¬не на горите, ловно и рибно стопанство и лесо-ползване и икономика на горското стопанство, и трета образователно-научна степен „доктор". Формите на обучение са редовна и задочна.

       За обучението на бъдещите лесовъди са предоставени Учебно-опитните горски сто¬панства в Юндола и Бързия, а за кратък период и Витиня, заедно с Представителното ловно стопанство „Искър".

       Лесовъдската наука поставя началото си със започване на организираното горско дело, борбата с ерозията, създаване на изкуствени горски насаждения, борбата с болести и вредители. За целта на 1 декември 1928 г. се създава Служба по горско опитно дело към отделе¬нието на горите и лова при Министерството

на земеделието и държавните имоти и за директор е назначен лесовъдът Тома Захариев. Това се смята за раждането на съвременния Институт за гората към БАН. Нашите предшественици са водили борба за утвърждаване на изследователската дейност в областта на горите и горското стопанство. Института за гората сега има четири опитни бази и девет екологични стационара.

       В Лесотехническия университет е създадено структурно звено Научно-изследовател-ски сектор (1965 г.), който обезпечава орга¬низационно, правно и финансово научната тематика. Средствата за науката са от бюдже¬та, договори с различни институции, а така също и съвместни международни проекти. В структурата на Държавната агенция по горите са включени научни звена. Това са Опитната станция за бързорастящи горскодървесни видове - Свищов, Опитната станция по дъбовите гори - Бургас, и Националната научноизследователска станция по ловно стопанство, биология и болести по дивеча - София.

       Постиженията на българското лесовъдско образование и наука имат висок авторитет и обществено признание. Плод на науката и практиката са милионите декари създадени горски култури, укрепените порои, дивечовото и рибно богатство, природните паркове и резервати.