В съвременния бързо променящ се свят околната среда, повлияна в значителна степен от производствената дейност на хората, крие много предизвикателства както за здравето на човека, така и за съществуването и оцеляването на естествените и изкуствени екосистеми. Голяма част от природните бедствия, имащи в миналото определена цикличност, вече се превръщат в неприродни, т.е. със силно изменена цикличност и сила на въздействие. Така например ветровалите и ветроломите в недалечното минало се явяваха с разрушителна сила един път на 80-100 години, а сега е значително по-често. Последният катастрофален ледолом в района на Витиня, Ботевград, Своге, Етрополе, гр. Елин Пелин в значителна степен е провокиран от построяването на крупна-то линейно съоръжение, магистрала „Хемус", което изпяло промени режима на ветровете и въздушните течения в района. Към всичко това трябва да припомним и ветровала в Бис-тришко бранище, унищожил вековната смърчова гора за броени часове и повалил 20 хил. куб. м елитна смърчова дървесина.

       Всъщност ние сме изправени пред при¬родни явления, които ни дават първите сигнали, че в горските екосистеми настъпват интензивни сукцесионни процеси и че масови¬те прояви на короядите, кореновата гъба или други насекомни видове и патогени могат да бъдат ограничени и овладени само на базата на опита на българското лесовъдство и лесозащитата в частност. В това отношение профи¬лактиката, т.е. поддържането на необходимия санитарен минимум в горските екосистеми - стационарни мониторингови проучвания вър¬ху динамиката на популацията на насекомни-те видове и развитието на фитопатогенните микроорганизми, изготвяне на краткосрочни и дългосрочни прогнози за очакваните нападения от болести и насекомни вредители и други повреди в горите, въвеждането на интегрираната и биологичната борба като приоритетни направления в лесозащитата, разработване на противопожарни мероприятия в горите, навременните мерки по усвояване на поразената от биотични и абиотични фактори дървесина, са от решаващо значение за здравословното състояние на горите.

       Оценявайки лесопатологичното състояние на горите в нашата страна, преди петдесет години ръководството на горското ведомс¬тво създава отначало Лесозащитна станция - София, а след това и ЛЗС - Пловдив и Варна, като свързващо звено между практическите нужди от превантивни и лечебни мерки в гори¬те  и научно-изследователските институции - Институт за гората при БАН, ЛТУ- София, ИЗР - Костинброд, и Опитните станции - Свищов и Бургас. По този начин се изгражда една стройна система за изследвания на здравословното  състояние на  горските  масиви

и внедряване на научните достиже¬ния в лесозащитната практика. За целта е изградена широка мрежа от станционарни обекти и опитни площи за лесопа-тологичен мони-торинг, обхващаща в подробности горската площ на страната.Всички

научни и практически достижения са обобще¬ни в множество научни разработки, инструкции и наредби, а организацията и методите на лесозащитата у нас са високо оценени от много чуждестранни специалисти, посетили или имали контакти в нашата страна както научни работници, така и практически деятели по защита на горите от България.

       От няколко години например сръбските колеги изучават нашия опит по лесопатологични обследвания и способите за разработване на прогнозата за очакваните нападения. Висо¬ко бе оценено нивото на лесозащитата у нас и по време на Туининг проекта по тема 2.2 от немските специалисти, които подчертаха, че са научили доста интересни и нови неща и от българската страна.

       През последната година излезе от печат „Ръководство за защита на горите" в два тома, в което е събран богатият научен и практически опит на цялата колегия, занимаваща се с проблемите на опазване на горите от болести и насекомни вредители.

       В същото време нека не забравяме, че лесозащитата е неразделна част от пялата лесовъдска система и новите предизвикател¬ства пред нея могат да бъдат решени и при активното участие на всички специалисти и научни направления в горите. Така например подобряването на здравословното състояние на горските култури е невъзможно без извеждането на отгледайте сечи и без точното определяне на турнуса на сеч. Влошеното здравословно състояние на повечето от тях се дължи точно на неадекватни отгледай грижи и нерешени лесовъдски и лесоустройствени проблеми. Липсата на адекватни отгледай грижи е една от основните причини за незадоволителния здравен статус на иглолистните култури в долния лесорастителен пояс и издънко-вите дъбови гори. Отгледайте сечи по наше мнение не са чисто икономически проблем, а непознаване на природните закони за развитие на горските екосистеми и неумението да се вземе от тях това, което природата ни дава. Опазването на семеначетата и фиданките в горските разсадници е немислимо без стриктно спазване на нормите, времето на засяване или засаждане, без нужната агротехника, торене и поливане, същото в пълна степен важи и за младите горски култури и насаждения.

       И не на последно място, държим да подчертаем, че българската лесовъдска колегия има изключително богат опит да се справя с такива природни бедствия, провокирани от екстремни ветрове, снегове, високи и ниски температури. В това отношение показател¬ни са възстановените горски екосистеми в района на Беглика, Западните Родопи, Рила, Пирин, Витоша, Стара планина, унищожени от бедствия през XIX и XX век. Днес ние им се възхищаваме и ги имаме благодарение на всеотдайния труд на горската колегия, а не на съвети, давани от чужда и наши „специалисти" с „богат опит по възстановяване на увредени горски масиви". Това трябва да се помни, а богатата лесовъдска съкровищница, създадена от нашите предшественици, да се пази и обогатява.

       Без съмнение доброто познаване на чуждия опит е гаранция за поддържане на високо ниво на лесозащитната практика. В същото време нека не забравяме, че лесо-въдството, включително и лесозащитата са научни направления и социална практика, които трябва да се съобразяват с конкретните регионални екологични и социални условия и че механичното пренасяне на чужд опит не само не е полезно, но може да има и силно негативно въздействие върху развитието и оцеляването на българската гора.