Завършилият съвместен изследователски проект на Холандското Кралско дружество за защита на природата и Института за гората при БАН дава формулировка за девствена гора: "горска екосистема, продукт на природната еволюция" с минимални въздействия от антропогенен характер и "със запазена структура и взаимоотношения между биоценоза и среда".
В резултат от тригодишната работа на голям изследователски екип от ИГ при БАН със съдействието на колегията от държавните лесничейства и дивечовъдните станци, НУГ, РУГ, Агролеспроект, дирекциите на националните и природните паркове бяха идентифицирани общо 103 356.1 ха девствени гори. Това е само 2.9 % от горската площ на България, но девствените гори имат голямо значение за запазване на природния генетичен фонд на европейските гори, тъй като са богати на дървесни и храстови видове, някои от които се срещат единствено по нашите земи. Те имат и мощно въздействие за запазване на стабилността на почвата срещу ерозия, особено на стръмни и урвести склонове, включително и като първа преграда срещу ветрове и лавини; за положително въэдействие върху водния баланс на водосборните басейни.
Най-много девствени гори (ДГ) има в Стара планина (33.8 % от общата площ), Пирин (26.0 %) и Рила (19.7 %). По-малко са те в Родопите (8.5 %), Странджа (6.0 %) и само 5.9 % в останалите български планини. Очертават се два максимума в разпространението на ДГ по надморска височина. Първият е в диапазона 1000-1600 м н.в., където са разположени 40.9 %, а вторият - при 1800-2400 м н.в. с 29.8 % от ДГ. Тези максимуми са свързани с доминиращите дървесни видове. В първия случай това са буковите гори, а за горната граница на гората - формациите от клек.
Твърде богат е дървесният и храстовият състав на ДГ, но най-голямо е участието на буковите гори (33.2 %), както и на горите от клек (20.8 %). Следват гори от смърч (8.5 %), от горун и други ценни дъбове (6.2 %), ела (4.1 %), бяла мура (3.3 %), черен бор (2.2 %), черна мура (1.6 %) и други. Преобладават девствени гори на наклонени терени (30.5%), на стръмни (37.2%) и на много стръмни терени (19.8 %).
От девствените гори 42.8 % са включени в границите на различните видове резервати според Закона за защитените територии (1998). Още 31.4 % от тях са част от трите национални парка. Като се добавят и ДГ в "защитени" и "исторически местности", общо 75 % от девствените гори в България имат статут на защитена територия.
Сериозен проблем е запазването на девствените гори в т.н. "затворени басейни". Това са около 21 405 ха (20.7 % от ДГ и само 0.6 % от горите на страната) и са оцелели, защото са на много стръмни и урвести терени или са били в "забранени зони" край границата. От генетична гледна точка обаче те са вероятно най-ценните природни гори, защото в тях човешка дейност не е имало. Те безспорно следва да се запазят, тъй като изпълняват и безценни почвозащитни, водоохранни и водорегулиращи функции.
Предлагаме следните мерки за съхраняване на девствените гори в "затворените басейни":
1. Девствените гори в "затворените басейни" да се изключат от плановете за лесосечния фонд;
2. В лесоустройствените планове да се водят като отделна група - "девствени гори", със специфичен консервационен режим;
3. Девствените гори, които са в съседство до "национален парк", "резерват" или друга защитена територия, да бъдат включени към съответната защитена територия;
4. Девствените гори в "затворени басейни", разположени като изолирани "острови" сред обикновени гори или земеделски земи, да бъдат обявени за "защитена местност";
5. За съхраняване на останалите 4474 ха (вкл. 1995 ха в "горския фонд", 1422 ха във "вододайни зони", 892 ха в "природни паркове" и 165 ха "семепроизводствени насаждения"), или общо 0.14 % от горския фонд на страната, предлагаме в лесоустройствените планове да се обособи категорията "девствени гори", със специфичен консервационен режим, целящ невмешателство и защита.
Сега ние имаме рядката възможност да проявим държавническа мъдрост и да запазим тези уникални творения на Природата за нашите деца и внуци, за Европа и за света.
Ст.н.с. I ст. д.с.н. Иван РАЕВ