На 25.04.2005 г. Република България подписа договора за присъединяване към Европейския съюз (ЕС) и от 1 януари 2007 г. е пълноправен член. Във връзка с този исторически факт е интересно да се направи оценка на мястото на българските гори и на българското горско стопанство като част от горския сектор на Европейския съюз.По площ на горите България е девета след Швеция, Финландия, Испания, Франция, Германия, Норвегия, Румъния, Австрия. Тези данни сами по себе си показват значимостта на горския сектор за държавите в Европейския съюз.

       В контекста на присъединяването силните страни на България като страна членка биха могли да се обобщят: .. богат опит и традиции в стопанисването на горите, залесяването и борбата с ерозията, ловното стопанство, горскостопанската наука;висок професионализъм на лесовъдите;богато биологично

разнообразие в горите (България е трета в Европа по броя на разпространените редки и ендемични видове);успешно участие в международните процеси за горите.

       Постигнатото е основание за оправдано самочувствие, но се нуждаем и от усъвършенстване на човешкия фактор, на стопанисващите и управляващите горите на България. Професионализмът на лесовъдите, работещи в горското стопанство, днес изисква допълнителни умения, произтичащи от нарасналия обхват и разнообразието на целите на управлението на горите, от все по-нарастващия публичен интерес и натиск към дейностите в горите, както и от обвързаността на горския сектор с другите сектори на икономиката и социалния живот, особено с екологията и опазването на биоразнообразието и околната среда. С други думи, съвременните професионалисти трябва да са отлични лесовъди, но и да са способни да обсъждат и водят публична дискусия по приоритетните цели и задачи на управлението на горите, да могат да обясняват и представят пред обществото своята работа и цели, да могат да консултират и да решават конфликти, които

не са от технически (чисто лесовъдски) характер.

       

       Как ще отговорим на тези предизвикателства предстои да разберем още през следващата година, но е ясно, че е необходима много работа в тази насока. В процеса на европейската интеграция на Република България в сектора на горското стопанство са приети правилата и процедурите за дейностите в горите по предотвратяване и опазване на горите от пожари, както и изискванията за производство и търговия с горски репродуктивни материали. Наред с това ежегодно се изпълняват ангажиментите за извършване на оценка и мониторинг на влиянието на замърсения въздух върху горските екосистеми. Това обаче не изчерпва ангажиментите, които страната ни има и ще има като член на ЕС по отношение на формирането и реализирането на горската политика на ЕС. Въпреки че ЕС няма обща горскостопанска политика, общността е приела редица горскополитически документи, определящи насоките на управление на горите на ЕС и на страните членки:

       

       Тези документи, както и решенията и резолюциите на Министерския процес за опазване на горите в Европа (Страсбург 1990, Хелзинки 1993, Лисабон 1998, Виена 2003), на процеса за ефективно прилагане на законодателството в горите за Европа и Северна Азия (ENA FLEG), конвенциите, по които България е страна, формираха рамката на българския стратегически план за развитие на горския сектор 2007-2011. Този план бе разработен във връзка с изпълнението на Националната стратегия за устойчиво развитие на горското стопанство 2006-2015 от януари 2006 г., както и с посочените по-горе документи. Главната му цел е

постигане на устойчиво развитие на икономически жизнен горски сектор, на основата на принципите за многофункционално и устойчиво управление (стопанисване) на горите.

       

       Формулирани са 4 стратегически цели за периода, като за постигането на всяка от тях са определени общо 16 ключови действия и съответните оперативни дейности, срокове, отговорни и подпомагащи институции, необходими средства, методи инструменти и очаквани резултати (индикатори) за изпълнението. Те са свързани с основните функции на горите - икономическа, екологична и социална, а четвъртата е насочена към подобряването на съгласуваността и междусекторното сътрудничество с оглед балансиране на икономическите, екологичните, социалните и културните цели на различно организационно и институционално ниво.

       Стратегическите цели, формулирани на базата на анализ на състоянието на горския сектор, са:

       1. Икономическо стабилизиране на горския сектор чрез подобряване на неговата конкурентноспособност и увеличаване на устойчивото потребление на продукти и услуги от гората.

       2. Формиране и поддържане на жизнени горски екосистеми. Запазване и възстановяване на естественото биологично и структурно разнообразие, трайно задържане на въглерод и гарантиране на техните екологични функции.

       3. Повишаване на качеството на живот чрез защита и подобряване на социалните и културните измерения на горите.

       4. Подобряване на информираността, съгласуваността и междусекторното сътрудничество.

       

       Водещи при разработването и прилагането на плана са принципите на широко участие на заинтересованите страни, междусекторна координация и сътрудничество, съгласуваност с националното законодателство и с международните задължения, инициативи и конвенции, свързани с горите, както и партньорство при прилагането и повишаването на обществената ангажираност. Това е една от гаранциите, които обосновават оптимизма за реализирането на плана и, от друга страна, е атестат за готовността за активно включване във воденето на горска политика, адекватна на съвременните изисквания на ЕС и отговаряща на ролята, която България предстои да има в бъдеще.

       

       Още много предизвикателства стоят пред България в областта на устойчивото управление на горите - в технически, организационен, технологичен, горскополитически план. Необходимо е да се заемем с тях заради това, което очакваме от присъединяването към ЕС:

по-добра междусекторна координация и сътрудничество, ефективно партньорство и комуникация с обществото;

Д-р инж. Николай ЙОНОВ