Приемането на България в Европейския съюз е повод за равносметка и определяне на приоритетите на инженерното лесовъдско образование. Висшето лесовъдско образование в България се развива по специалността "Горско стопанство". Инженерната подготовка в страната се провежда единствено във Факултет "Горско стопанство" на Лесотехническия университет в София. Специалността се доближава до регулираните, тъй като има обществена значимост и е от съществено значение за живота и здравето на хората, включва практически стаж, правото за упражняването є е определено чрез законови, подзаконови и административни разпоредби.
Обучението по "Горско стопанство" по света най-често се степенува на "бакалавър" и "магистър". Реформа в тази посока у нас бе извършена през 1997 г., а през 2004 г. бе въведена и европейската система за натрупване и трансфер на кредити (ECTS). Една от важните задачи бе съхраняването на практическото обучение - сега 16 седмици за
бакалаврите и 4 седмици за магистрите. Основната част от практиките се провежда в Учебно-опитните горски стопанства "Юндола" и "Петрохан", предоставени за обучение на студентите по горско стопанство със Закона за горите от 1925 г. Специално внимание се отделя на чуждоезиковата подготовка, провеждана
в 4 задължителни семестъра и пети по-избор. За осъвременяване на учебната и научната тематика се ползва опитът на други европейски университети. Важна роля има сътрудничеството с Швейцария (Фондация "Силвика") и Германия (GTZ).
През 2004 г. ЛТУ беше домакин на международен семинар с участие на сродни европейски университети. Дискусии имаше по Болонския процес и визията за Европейското образователно пространство. Отчетено бе сходство в развитието и проблемите. Между 70 и 90 % от преподаваните дисциплини са общи за университетите на Словакия, Австрия, Германия, Испания. Това означава, че преподаването у нас в голяма степен тематично съответства на европейските стандарти. Достойнство на специалността е, че 94 % от преподавателите са на постоянен трудов договор в ЛТУ. От тях 11 са професори, 42 доценти, 7 ст. преподаватели и 35 са асистенти. Докторите на науките са 8, докторите - 55, а общо 35 преподаватели имат академични звания по научна специалност "Горско стопанство".
Наред с положителните страни обучението не е лишено от слабости и изоставане. За да бъдем конкурентоспособни, те трябва да се преодоляват и приоритетно да се развиват силните страни. Силна страна е бакалавърското обучение, причина за което е дългосрочното развитие на дисциплините. Доброто ниво на подготовка в професионални гимназии е допълващ фактор. Преференцията за техни възпитаници - 25 % от приема, е благоприятна за качеството на обучението. Комплексната подготовка и хронологията на дисциплините определят сегашните 8 семестъра обучение в степента "бакалавър" като разумен минимум. Важна роля има задочното обучение. Възможност за неговото подобряване е развитието на дистанционното обучение. Подготовката и представянето на учебните материали в електронен вид ще подобрят учебната работа и в другите форми на обучение. Приоритетна задача е усъвършенстването на магистърската степен, която е в началото на своето развитие. Учебните планове се нуждаят от обновяване и допълване. Трябва да се въведат нови дисциплини, отговарящи на характера на степента. Например "Горска педагогика" се чете в много европейски университети, а дейността с характер "PR по горско стопанство" придобива все поголямо значение в контекста на многофункционалното стопанисване на горите. Недостатъчно ефективната комуникация с обществото и НПО е обща слабост за лесовъдите. В горските администрации на страните от ЕС са разкрити и специални длъжности с такива функции. С възприемането на максимата за природосъобразно стопанисване на горите нарасна интересът и към възобновимите енергийни ресурси, особена е тревогата за глобалните климатични промени. В тази връзка ново звучене имат и залесяванията - една от силните позиции в развитието на нашето горско стопанство. В това отношение е характерно засиленото развитие на плантажното лесовъдство. При все по-широкото преминаване на естествените гори към режим със защитен статут то трябва да осигури суровини за гарантирано нарастващия пазар на дървесина и недървесни горски продукти. В Европейския съюз се работи по обхватни проекти за залесяване на пустеещи земеделски площи. Дисциплината "Горски плантации" трябва да прерасне във форма, включваща цялостното мислене до крайния финансов резултат и екологичните ефекти.
Университетската наука е особено важна за магистърското обучение. Задачите са: повече и по-пряко обвързани с проблемите на практиката изследвания, а вече можем да добавим - и в интерес на бизнеса в горския сектор; по-голяма активност при кандидатстване за научни проекти, особено международни; по-широко включване на студентите в изследователската работа. Позитивни предпоставки са немалкото контакти по света, работата върху опитни обекти, подписаните споразумения на ниво ВУ, като това с Изследователския институт в Хамбург. Предстоят визити за уточняване на проектната тематика. В сътрудничествата между НУГ и горските структури на ЕС като това със "Саарфорст" - Германия, участват представители от Факултет "Горско стопанство". Опитните горски стопанства предлагат условия както за провеждане на изследвания и за създаване на показни обекти, така и за обучение, включително на кадри от практиката. Там е мястото за пилотно прилагане на нови лесовъдски методи и технологии и последващо внедряване след преценка и адаптиране към местите условия.
Сегашното 4-годишно бакалавърско образование не противоречи на Болонската концепция. Европа уважава националната идентичност в отделни сфери, една от тях е именно образованието. Създават се условия за контакти в посока на изграждане на европейско образователно пространство. Има общо виждане за 3-степенно обучение, като бакалавърската е най-малко 3 години и 180 до 240 кредита. Учебните ни планове се вписват в тези рамки. Дават се препоръки, но не и задължителност на схемата "3+2+3" за трите степени бакалавър-магистър-доктор. Регионалният характер на лесовъдството, диктуван от природните условия, прави уеднаквяването на учебните планове и програми дори противопоказно.
Друг е въпросът да се следи развитието на дисциплините, научната тематика и методологията в сродни университети, за да се възприема полезното и приложимото. Същевременно да се работи по научното осигуряване на местните проблеми и задачи на практиката и бизнеса. Ръководството на факултета
и академичният състав работят със стремеж за стабилизиране на дисциплината и качеството на учебния процес. Има резултати, които показват промяна от система, при която почти всички приети завършват, към естествената "пирамидална" структура. Целта е чрез засилена работа с мотивираните студенти да се постига по-добра подготовка на завършващите. По тази линия има няколко задачи за решаване. Да се осигури достатъчна основа на "пирамидата" - доста
желаещи не се класират, влизат в други специалности, след това се прехвърлят и трудно наваксват. Налаганият стил от университетското и деканското ръководство да станат стил на всеки преподавател. Да се засилят формите на индивидуална работа със студентите и навременно да се стартира с дипломните
работи. Най-добрите разработки да се представят на студентски научни сесии и международни форуми. Ще се изискват повече усилия не само от студентите,
но това са условия завършилите инженери със своите компетенции да отговорят и на професионалните изисквания, и на високите обществени очаквания.
Съвремието ни определи грижата за природата като жизнено важна за съдбата на човечеството. Професията на лесовъда става все по-актуална и отговорна. Основната цел се формулира като устойчиво развитие на природните ресурси и в частност на горите, което означава: да посрещаме сегашните си потребности, без да накърняваме възможностите за живот и развитие на следващите поколения. Същата идея чудесно формулира преди време Т. Димитров: "Гората е мост между миналото, настоящето и бъдещето, чрез нея ние подаваме ръка на нашите синове". Едва ли има по-точно прозрение за това, което днес влагаме в понятието "устойчиво развитие". Днес с основание трябва да се гордеем с посоката на висшето лесовъдско образование в България, да сме загрижени, да вярваме и работим за успешното му бъдеще.
