Главните пояси са разположени перпендикулярно на преобладаващите северозападни ветрове, а второстепенните - по посока на тези ветрове. Така двата вида пояси заграждат от четирите страни земеделските полета с дължина 1000-2000 м и широчина 400-500 метра. Основното предназначение на полезащитните пояси е подобряване на микроклимата в съседните земеделски полета чрез намаляване на силата на северозападните, северните и североизточните ветрове, което, от своя страна, води до намаляване на изпарението на влагата от почвата и от селскостопанските култури, до по-правилното и равномерното разпределение на снежната покривка по цялата площ на закриляните полета и до намаляване на разрушителната сила на ветровата ерозия. Безспорна е олята на поясите и като убежище на дивеча, и за развитието на ловното стопанство. Ползата на полезащитните пояси за икономиката на даден район и за страната в найголяма степен се изразява при екстремни природни условия. Характерен пример в това отношение са загубите за селското стопанство, причинени от опустошителния суховей през пролетта на 1977 г., когато във Варненския окръг загиват 28 000 дка ранни селскостопански култури, в Шуменския - 70 000 дка, във Великотърновския - 150 000 дка, и в Плевенски - 220 000 дка, докато в Толбухинския окръг (сега Добричка област), където е изградена стройна полезащитна система, от суховея са засегнати само 4900 дка, и то на незащитени места или там, където поясите са в лошо състояние.

       Освен за рязкото снижаване на загубите от природни бедствия полезащитните пояси допринасят и за увеличаване на добивите от земеделските култури. По данни на Земеделския институт в гр. Генерал Тошево, получени в резултат на дългогодишни проучвания, увеличаването на добивите от основните селскостопански култури през различните години варират от 7 до 38 %. Но за да изпълнят основното си предназначение - защита на земеделските земи от опустошителните ветрове и последиците от тях, полезащитните пояси трябва да имат продухваема конструкция и да се поддържат в добро състояние.

Общата площ на полезащитните пояси, създадени на територията на Северна България (от Балчик на запад до Шабла на изток) сега е 8873.7 ха с дължина - над 6000 км. Основната част е разположена в Североизточна България - Добричка (6311.4 ха) и Силистренска (1550.9 ха) област. В останалата част на

Северна България, макар и в по-малки размери и ограничени райони, също е била изградена система от поясите. Свидетелство за това са разпокъсаните остатъци от тази система, които могат да се видят в района на с. Черно поле (ДЛ - Белоградчик), с. Големо Пещене (ДЛ - Враца), Кнежа (ДЛ - Плевен) и други райони.

       Констатацията на днешния ден е, че значителна част от създадените в миналото пояси е унищожена, а друга част се намира в лошо състояние, главно поради недоброто стопанисване. Причините за това са няколко. Първо - още при планирането и създаването на поясите са допуснати сериозни грешки при избора на главния дървесен вид. Така например всички пояси, в които главният дървесен вид е топола или бряст (полски дребнолистен), са загинали. Част от тях са изсечени и изкоренени, но на тяхно място не са възстановени нови или това е станало само на отделни места. Второ - в по-голямата част от поясите своевременно не са водени отгледни сечи, за да се даде растежен простор на главния дървесен вид и да се оформят пояси с продухваема конструкция, т.е да се увеличи тяхната ефективност. Трето - използване на неподходящи схеми за създаването, при които в състава на пояса преобладават спътниците и храстите за сметка на главните видове. Четвърто - съчетание на бързорастящи спътници като махалебката с бавнорастящи като дъбовете, което води до заглушаване на главния дървесен вид.

       Днес, почти 60 години след първите залесявания на полезащитните пояси, сме свидетели на доста тежкото им състояние. Проблемът с пожарите - парадоксално е отношението на собствениците на земя или на земеделските производители (арендатори) към тези спасителни за собствените им ниви ивици

гора. Вместо да ги опазват и поддържат, те непрекъснато, всяка година, ги опожаряват при палеж на стърнищата. Проблемът с охраната - голямата разпръснатост на полезащитните пояси затруднява много тяхното опазване от незаконна сеч и паша на добитък. Особено тревожно е положението близо до населените места. Не по-малко застрашително е и състоянието на поясите с участие на

       Проблемът със стопанисването

       На проведеното през 2002 г. национално съвещание по полезащитните пояси в гр. Добрич бяха взети решения за подобряване на състоянието им. За тази цел поясите бяха категоризирани в 4 групи, като за всяка от тях бяха дадени указания за провеждане на съответни мероприятия. В изпълнение на решенията на съвещанието РУГ - Варна, разработи петгодишна програма. Поради липса на финансиране прорамата не се изпълнява. Не се изпълняват решенията на съвещанието и в другите регионални управления на горите, по същата причина. Проблемът със собствеността - макар и малка, част от поясите бе предоставена на общините, религиозни общности, юридически и физически лица. Типичен пример са най-старите полезащитни пояси в района на Кнежа, създадени още през 1928 г. върху държавна земя за нуждите на Земеделското училище в града. Днес повечето от тях са общинска или частна собственост. Смятам, че разпокъсаната собственост на тези важни за страната видове насаждения не допринася за тяхното по-добро стопанисване.

       Да, при положение, че действията за спасяването и много по-добро стопанисване на съществуващите все още пояси се организират от по-широк кръг заинтересовани лица. В тази съвкупност от действията преди всичко влиза пълното финансиране на мероприятията, свързани със стопанисването на полезащитните пояси. Ролята им за регионите, застрашени от суховеите, за екологията и икономиката на съответните райони, а и на цялата страна, трябва да бъде разяснявана по-настойчиво от средствата за масово осведомяване. Трябва да се вземат и мерки за засилване на контрола и опазване на поясите от пожари, паша, незаконна сеч и други посегателства, засилвайки в местното население нетърпимост към подобни прояви. Така че пътят е много ясен - обединени усилия на държавните институции на национално и местно равнище, подкрепа на населението и природозащитните организации.

       Полезащитните горски пояси в България са създадени в изпълнение на Постановление на Министерския съвет № 23 от 8 март 1951 година. След публикуване на постановлението се пристъпва към изграждането на поясите, като в продължение на около десетина години е направена цялостна мрежа от полезащитните горски пояси (главни и второстепенни).